ТЕЖКИ ВРЕМЕНА

Искам с вятъра при теб да дойда.
Да те гушкам и галя с любов. Да ти
вдъхна вяра и сили, да ти покажа,
че живота не винаги е суров.

Искам при теб за малко да остана,
приседнала плахо на твоя диван.
Лошите мисли да отнеса като хала,
семенца надежда да сея, като добър
градинар.

Но, разделени сме, а пътищата ни,
осеяни в тръни. Бодлива тел душите
ни дере. Сърцата от белези са две
половинки на едно и също лице.

А, искам с вятъра при теб да дойда,
но по прашни улици скитам обляна
в сълзи. И сред море от хорска злоба
се взирам...търся теб и твоите следи.

КАЛ

По трънливи пътеки скитам.
Изподрана душата кърви. На
вместо тръни раздират я думи,
на вместо път, в пропаст лети.

Сълзи от бодежи, бавно угасват.
Пресъхна реката в буйно сърце.
На вместо бистра водица, кръв
се излива, в очите на чуждо лице.

И искаш да дишаш, но друг те
затиска. И искаш щастлив да
летиш. И искаш, но някой с
помия те плиска...и искаш...

...това боли!!!